Проф. Боян Дуранкев: България прилича на Египет от времената на фараоните по неравенство
Икономистът проф. Боян Дуранкев, учител в УНСС и ВУЗФ, в изявление за вечерния блок " Това е България " на Радио " Фокус " .
В идващите минути продължаваме с бюджет, с финанси, с преимуществата и минусите на участието в Еврозоната и подготвена ли е България. Наш събеседник е икономистът проф. Боян Дуранкев – учител в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) и Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ). Добър вечер.
Добър вечер в петък вечер, когато по принцип повече би трябвало да харчим в сравнение с да мислим за бюджета, само че както и да е.
Така е, само че обзорните съществени излъчвания в петък вечер го постановат, тъй че ще би трябвало да си приказваме за пари и за рационални разходи. Проф. Дуранкев, да стартираме на първо време с бюджета. Много се сподели по тематиката. Правилно или погрешно беше решението на служебния кабинет да не внася бюджет за разглеждане в Народното събрание?
Хубав въпрос, с който започваме. Как да кажа, то се отнася повече до дипломацията в сравнение с до финансите, защото изцяло оправдани са упованията на служебното държавно управление, че в случай че внесе някакъв вид на бюджет, а не просто продължение на настоящия бюджет, офанзивите към кабинета и по коствен метод към президента ще бъдат ужасни. Така вие или аз в случай че бяхме хората, които ще внасят бюджет от служебното държавно управление, не би било редно да го създадем или най-малко е редно да представим, както беше направено, 2-3 разновидността, върху които да разсъждават тези 240 национални избраници. Това е въпросът, тъй като никой не желае сега да хване в ръцете си този горещ картоф. А той е извънредно горещ, с толкоз доста проблеми, че просто може би в петък вечер да си напомним едно нещо друго, в случай че позволите.
Да.
Което има отминалост повече от 100 години, а то е " Бюджетът! Бюджетът! / Нещастний бюджет! / Това е предметът / на дневният ред. / По всички кафета / по цяла пияца / гърмат за бюджета, / за празната каца. “. Това е едно стихотворение на Иван Вазов, което се споделя тъкмо " Бюджетът “, и то е написано за една сходна обстановка, както тази, която е сега. Но тръгвайки от радостното петъчно към сериозното, което ще последва от делничните дни, в действителност би трябвало да се каже, че сега бюджетът би трябвало да го оценяваме не просто от набор от цифри, а като израз на нашите полезности и желания, нагледно казано. Всеки желае да е слаб, само че рядко някой съблюдава диета. Всеки желае пари от бюджета, само че пък рядко някой ще се ограничи и ще управлява разноските си. Затова нашите упоритости би трябвало да надвишават бюджета. В момента това, което става по света, не е редно да го посрещаме с политиката на камилската птица, т.е., да си заравяме надълбоко главата в пясъка, а би трябвало да отчетем, че още от 2020 година. И в този момент сега, и в бъдеще навлизаме в дълъг интервал на световни рецесии. 5 ли, 10 години ли ще бъдат, това никой не знае занапред. А България както постоянно не е готова. Рецесията, която се задава към всички страни, в това число към България, няма да е къса и плитка, а дълбока и трайна, не се знае какъв брой. Но фокусирайки се върху 2023 година и бюджета, ние като български жители, като Народно заседание, би трябвало да създадем 3 крачки обратно от бездната, тъй като ние сме пред бездната. Една крачка е задоволителна, с цел да пораждат освен политически, само че тежки обществени проблеми, които не се знае по какъв начин ще избухнат. Забелязваме в много страни, по какъв начин да го кажа, непредвидени радикални промени, а България е една страна, която наподобява тихичка и кротичка, само че измененията ще бъдат тежки. Но трите крачки, които би трябвало да създадем обратно от бездната, е първо да се оправим с хроничния бюджетен недостиг. Вие споменахте еврозоната. Да, по този индикатор България изрично не дава отговор на участието за еврозоната. Даже нещо по-лошо, този бюджет като цяло към този момент надвишава времената на Живков, когато имаше 9 милиона души, от които 7 милиона работеха. А в този момент сме с 6.5 милиона, а не знаем какъв брой ще работят, тъй като и безработицата е на път да се усилва. Втората крачка обратно от бездната е да ограничим високата инфлация, тъй като това е вторият индикатор, по който изрично не отговаряме за еврозоната. И по тази причина бързам да кажа: тази и последваща година ние няма да отговаряме на критериите за еврозоната, известните пет. Затова не би трябвало да си вършим илюзии, че 2024 година на 1 януари ще сме в Еврозоната. Да, гледат ни от еврозоната по какъв начин реагираме.
Това е нещо доста значимо, тъй като в последните седмици се приказва настойчиво, че ние 2024 година ще успеем да влезем в еврозоната.
Разбира се, несъмнено, че можем да приказваме, че ще влезем и от 1 януари идната година, само че въпреки всичко там има оценители. Има инспектори, които ще ни правят оценка, и които ще кажат дали можем да влезем с тези знаци. Засега отговорът е " не “. И забележете, защото България продължава да бъде черната овца на Европейския съюз, освен на еврозоната, само че и на Европейския съюз, едно малко показателче дали ще гледат с положителни очи на нас е дали в този момент ще ни пуснат в " Шенген “. Ако и този път единствено България я отрежат от " Шенген “, това към този момент ще е индикатор, че няма какво да си вършим илюзии за еврозоната. Това е индиректен фактор. И третата крачка обратно от бездната е с голямо нетипично за Европа неравноправие, обществено и подоходно неравноправие. България повече наподобява на античния Египет от времената на фараоните по неравноправие в сравнение с съвременна европейска страна. Така че единствено да се върна малко обратно, а точно, че служебното държавно управление не може да реши тези 3 задания във връзка с бюджетния недостиг, инфлацията и неравенството. А това нещо изисква единствено едно: парламентарно болшинство с ясни цели. И в случай че би трябвало да разплетем още малко по дълбоко проблемите пред бюджета, който ще бъде формиран по този начин или другояче, тъй като продължението на бюджета, знаете, кого удря, а точно най-бедните, тези, които разчитат на минимална заплата. Продължението на бюджета не разрешава през идната година да се усили минималната заплата. Затова може да се каже, че какво и да става, каквито и кавги да има в Народното събрание, колкото и театърът да е гръмък и фрапантен от време на време, ще би трябвало да се сформира нов бюджет. И то благодарение на Финансовото министерство, с народните представители, дори без да има постоянно държавно управление.
Как да стане това?
Може да се одобри бюджет от Народното събрание без да има постоянно държавно управление. И тогава служебното ще извършва новия.
Исках да попитам: в случай че служебният кабинет не внесе бюджет, може ли Народното събрание да го преглежда? Защото чухме, че Народното събрание нищо не може да направи, в случай че служебният кабинет не внесе бюджет за разглеждане. Това по този начин ли е?
Разбира се, че не е по този начин. Има прецеденти още от 30-те години на България, когато дори да няма държавно управление се гласоподава небрежно бюджет или кръпки към бюджета, който е продължение на другите. Само да кажа, че в тези времена се е гласувала и заплатата на портиера на Народното събрание, а не такива общи цифри, които сега се гласоподават. Но погледнете, тези три задачки могат да бъдат решени по две съществени фискални политики. Първо, регресивни дотации и помощи, и второто, прогресивни налози. Що се отнася до недостига, несъмнено, че е нужна смяна в данъчната система, тъй като тя наподобява извънредно неевропейска. Бюджетният недостиг поражда и въз основата на това, че ние имаме така наречен " Плоски налози “, с които се гордеехме дълго време. Но в този момент да виждаме, че нито непознати вложители идват по този начин щедро, както се твърдеше, нито пък хазната се цялостни. И изцяло естествено европейската процедура е: прогресивни налози и регресивни дотации плюс още едно нещо – директни и косвени налози. И съотношението би трябвало да бъде променено, тъй като то в този момент е в интерес на косвените налози, също не е европейска процедура. Ако позволите да отворя още една скоба във връзка на пълненето на бюджета.
Да.
Освен тези типичен способи, и служебното държавно управление, и бъдещето постоянно такова знаят, че имат едно скрито асо в ръкава на Финансовото министерство.
Кое е това?
А то е известно от тази година. Това е така наречен да го назовем като икономисти " инфлационен налог “. Инфлацията и през идната година ще върви нагоре, а това значи, че какъвто и бюджет да се одобри, приходите ще бъдат повече в сравнение с в признатия бюджет. Но това ще удари прекомерно съществено най-бедните и най-нуждаещите се, в това число и в бизнеса. Да преминем към инфлацията, явно е, че би трябвало по-сериозно към този момент нашите депутати да погледнат аргументите за инфлацията. Много постоянно се твърди, че главната причина е растежът на заплатите – не е правилно. Имаме данни, които демонстрират, че растежът на облагите в добавената стойност е доста по-висок в сравнение с растежът на работните заплати. Това води до така наречен " свръхпечалби “ – великански облаги освен в десетки проценти, само че може да се каже, че от време на време и над 100%, както да вземем за пример някои от петролните компании или фармацевтичните компании, които 400% да вземем за пример някои усилиха цените сега на имунизациите за COVID-19. И решението за инфлация е: едно силово облагане на свръхпечалбите освен в държавния бранш, само че и в частния бранш, и нещата ще се върнат. Или пък, както е имало закони преди 1945 година, до 5-6% доходност. И тогава инфлацията става по-умерена най-малкото. И последното нещо, третата крачка обратно от бездната е да понижим това възходящо неравноправие. И по този мотив, в случай че позволите да ви напомня, че имаме инструкция на Европейския съюз, одобриха още в средата на октомври, и то Съвета на Европейския съюз и Европейският парламент. Първата част на тази инструкция се отнася до така наречен " минимални работни заплати “, които в България би трябвало да доближи до 60% от междинната работна брутна заплата за България. А сега това значи, гледайки второто тримесечие за 2022 година – единствено тези данни има Националния статистически институт (НСИ), междинната заплата е била 1 730 лв.. Това значи, че и минималната работна заплата, с цел да има европейски маниер, сега би трябвало да бъде 1030 лв.. А в този момент да върна малко процентите, няма да достигнем тази година 60-те % от междинната брутна заплата, само че можем да достигнем 50%, което значи, че сега минималната работна заплата, напряко да я прехвърлим от 1 януари, би трябвало да бъде минимум 865 лв.. Това са 50% от междинната брутна заплата от второто тримесечие. Вероятно до края на годината ще бъдат по-високи. И още едно нещо, в действителност би трябвало да се огледа по какъв начин да се подкрепят тези, които са най-нуждаещи се за зимата. Например критерият е за енергийна беднотия в други страни, в случай че разноските за отопление, приказвам за европейски страни, са повече от 10% от приходите на едно домакинство, не едно лице, на семейството, тези, които живеят в избран апартамент. Въобще, има богати практики, има чудесни, положителни практики в Европейския съюз, които можем да използваме както по линия на бюджетния недостиг, по този начин и по линия на понижаване на инфлацията. И най-важното – понижаване на това неравноправие, което също не е европейско сега. И остава някой диригент да поеме щафетата и тези 240 индивида, които са в Народното събрание, да помислят по какъв начин да трансформират самия темперамент, самия дух на бюджета, спазвайки това популярно предписание на античния грък, който споделя: " Дайте ми опорна точка, и ще мога да преместя Земята “. Да, изцяло е решимо да има добър, уравновесен, прекрасен, сдържан бюджет за 2023 година. А той по-късно да разреши един равномерен преход към 2024, и вероятно към 2025 година. Ако България пожелае да влезе в еврозоната, тогава към този момент да дава отговор на критериите, които са нужни.
Аз ви благодаря за този диалог. Обаче имам един напълно заключителен въпрос и ще ви помоля напълно в резюме, защото времето ни притиска, и той е следният: тъй като чухме всевъзможни мнения за еврозоната, а се оказа, че няма какво да разясняваме, тъй като явно никой няма да ни одобри там през 2024 година. Но въпреки всичко, едните споделят: " Влезем ли в еврозоната, се качваме на един бързоходен транспортен съд “, а другите: " Влезем ли там, сме отвън борда на кораба “. Кое е вярното?
Понякога са правилни и двете. Могат да бъдат правилни и двете. Първото е реалност, че сега Еврозоната има по-добра съгласуваност и по-добър надзор върху финансите. Второто, което обаче е правилно, че с изключение на обща парична в еврозоната няма обща фискална политика. Това е голям недостиг. Така че тези, които са сега на борда, от време в точния момент падат отвън него и не знаят по какъв начин да се оправят. Бих предложил най-малко на този стадий най-малкото по повода, че не отговаряме на знаците за участие в еврозоната, да не се влиза. И да не чукаме на една желязна врата, която няма да желаят сега да ни отворят. Но въпреки всичко, критериите за участие в еврозоната са доста положителни като индикатори за едно общо финансово здраве, по тази причина ние просто би трябвало да отговаряме, хайде да не е 2023 година, само че 2024 година към този момент би трябвало да отговаряме на критериите. Тогава да мислим съществено дали нашето кандидатстване да се развие и да получи естествения си край.
В идващите минути продължаваме с бюджет, с финанси, с преимуществата и минусите на участието в Еврозоната и подготвена ли е България. Наш събеседник е икономистът проф. Боян Дуранкев – учител в Университета за национално и международно стопанство (УНСС) и Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси (ВУЗФ). Добър вечер.
Добър вечер в петък вечер, когато по принцип повече би трябвало да харчим в сравнение с да мислим за бюджета, само че както и да е.
Така е, само че обзорните съществени излъчвания в петък вечер го постановат, тъй че ще би трябвало да си приказваме за пари и за рационални разходи. Проф. Дуранкев, да стартираме на първо време с бюджета. Много се сподели по тематиката. Правилно или погрешно беше решението на служебния кабинет да не внася бюджет за разглеждане в Народното събрание?
Хубав въпрос, с който започваме. Как да кажа, то се отнася повече до дипломацията в сравнение с до финансите, защото изцяло оправдани са упованията на служебното държавно управление, че в случай че внесе някакъв вид на бюджет, а не просто продължение на настоящия бюджет, офанзивите към кабинета и по коствен метод към президента ще бъдат ужасни. Така вие или аз в случай че бяхме хората, които ще внасят бюджет от служебното държавно управление, не би било редно да го създадем или най-малко е редно да представим, както беше направено, 2-3 разновидността, върху които да разсъждават тези 240 национални избраници. Това е въпросът, тъй като никой не желае сега да хване в ръцете си този горещ картоф. А той е извънредно горещ, с толкоз доста проблеми, че просто може би в петък вечер да си напомним едно нещо друго, в случай че позволите.
Да.
Което има отминалост повече от 100 години, а то е " Бюджетът! Бюджетът! / Нещастний бюджет! / Това е предметът / на дневният ред. / По всички кафета / по цяла пияца / гърмат за бюджета, / за празната каца. “. Това е едно стихотворение на Иван Вазов, което се споделя тъкмо " Бюджетът “, и то е написано за една сходна обстановка, както тази, която е сега. Но тръгвайки от радостното петъчно към сериозното, което ще последва от делничните дни, в действителност би трябвало да се каже, че сега бюджетът би трябвало да го оценяваме не просто от набор от цифри, а като израз на нашите полезности и желания, нагледно казано. Всеки желае да е слаб, само че рядко някой съблюдава диета. Всеки желае пари от бюджета, само че пък рядко някой ще се ограничи и ще управлява разноските си. Затова нашите упоритости би трябвало да надвишават бюджета. В момента това, което става по света, не е редно да го посрещаме с политиката на камилската птица, т.е., да си заравяме надълбоко главата в пясъка, а би трябвало да отчетем, че още от 2020 година. И в този момент сега, и в бъдеще навлизаме в дълъг интервал на световни рецесии. 5 ли, 10 години ли ще бъдат, това никой не знае занапред. А България както постоянно не е готова. Рецесията, която се задава към всички страни, в това число към България, няма да е къса и плитка, а дълбока и трайна, не се знае какъв брой. Но фокусирайки се върху 2023 година и бюджета, ние като български жители, като Народно заседание, би трябвало да създадем 3 крачки обратно от бездната, тъй като ние сме пред бездната. Една крачка е задоволителна, с цел да пораждат освен политически, само че тежки обществени проблеми, които не се знае по какъв начин ще избухнат. Забелязваме в много страни, по какъв начин да го кажа, непредвидени радикални промени, а България е една страна, която наподобява тихичка и кротичка, само че измененията ще бъдат тежки. Но трите крачки, които би трябвало да създадем обратно от бездната, е първо да се оправим с хроничния бюджетен недостиг. Вие споменахте еврозоната. Да, по този индикатор България изрично не дава отговор на участието за еврозоната. Даже нещо по-лошо, този бюджет като цяло към този момент надвишава времената на Живков, когато имаше 9 милиона души, от които 7 милиона работеха. А в този момент сме с 6.5 милиона, а не знаем какъв брой ще работят, тъй като и безработицата е на път да се усилва. Втората крачка обратно от бездната е да ограничим високата инфлация, тъй като това е вторият индикатор, по който изрично не отговаряме за еврозоната. И по тази причина бързам да кажа: тази и последваща година ние няма да отговаряме на критериите за еврозоната, известните пет. Затова не би трябвало да си вършим илюзии, че 2024 година на 1 януари ще сме в Еврозоната. Да, гледат ни от еврозоната по какъв начин реагираме.
Това е нещо доста значимо, тъй като в последните седмици се приказва настойчиво, че ние 2024 година ще успеем да влезем в еврозоната.
Разбира се, несъмнено, че можем да приказваме, че ще влезем и от 1 януари идната година, само че въпреки всичко там има оценители. Има инспектори, които ще ни правят оценка, и които ще кажат дали можем да влезем с тези знаци. Засега отговорът е " не “. И забележете, защото България продължава да бъде черната овца на Европейския съюз, освен на еврозоната, само че и на Европейския съюз, едно малко показателче дали ще гледат с положителни очи на нас е дали в този момент ще ни пуснат в " Шенген “. Ако и този път единствено България я отрежат от " Шенген “, това към този момент ще е индикатор, че няма какво да си вършим илюзии за еврозоната. Това е индиректен фактор. И третата крачка обратно от бездната е с голямо нетипично за Европа неравноправие, обществено и подоходно неравноправие. България повече наподобява на античния Египет от времената на фараоните по неравноправие в сравнение с съвременна европейска страна. Така че единствено да се върна малко обратно, а точно, че служебното държавно управление не може да реши тези 3 задания във връзка с бюджетния недостиг, инфлацията и неравенството. А това нещо изисква единствено едно: парламентарно болшинство с ясни цели. И в случай че би трябвало да разплетем още малко по дълбоко проблемите пред бюджета, който ще бъде формиран по този начин или другояче, тъй като продължението на бюджета, знаете, кого удря, а точно най-бедните, тези, които разчитат на минимална заплата. Продължението на бюджета не разрешава през идната година да се усили минималната заплата. Затова може да се каже, че какво и да става, каквито и кавги да има в Народното събрание, колкото и театърът да е гръмък и фрапантен от време на време, ще би трябвало да се сформира нов бюджет. И то благодарение на Финансовото министерство, с народните представители, дори без да има постоянно държавно управление.
Как да стане това?
Може да се одобри бюджет от Народното събрание без да има постоянно държавно управление. И тогава служебното ще извършва новия.
Исках да попитам: в случай че служебният кабинет не внесе бюджет, може ли Народното събрание да го преглежда? Защото чухме, че Народното събрание нищо не може да направи, в случай че служебният кабинет не внесе бюджет за разглеждане. Това по този начин ли е?
Разбира се, че не е по този начин. Има прецеденти още от 30-те години на България, когато дори да няма държавно управление се гласоподава небрежно бюджет или кръпки към бюджета, който е продължение на другите. Само да кажа, че в тези времена се е гласувала и заплатата на портиера на Народното събрание, а не такива общи цифри, които сега се гласоподават. Но погледнете, тези три задачки могат да бъдат решени по две съществени фискални политики. Първо, регресивни дотации и помощи, и второто, прогресивни налози. Що се отнася до недостига, несъмнено, че е нужна смяна в данъчната система, тъй като тя наподобява извънредно неевропейска. Бюджетният недостиг поражда и въз основата на това, че ние имаме така наречен " Плоски налози “, с които се гордеехме дълго време. Но в този момент да виждаме, че нито непознати вложители идват по този начин щедро, както се твърдеше, нито пък хазната се цялостни. И изцяло естествено европейската процедура е: прогресивни налози и регресивни дотации плюс още едно нещо – директни и косвени налози. И съотношението би трябвало да бъде променено, тъй като то в този момент е в интерес на косвените налози, също не е европейска процедура. Ако позволите да отворя още една скоба във връзка на пълненето на бюджета.
Да.
Освен тези типичен способи, и служебното държавно управление, и бъдещето постоянно такова знаят, че имат едно скрито асо в ръкава на Финансовото министерство.
Кое е това?
А то е известно от тази година. Това е така наречен да го назовем като икономисти " инфлационен налог “. Инфлацията и през идната година ще върви нагоре, а това значи, че какъвто и бюджет да се одобри, приходите ще бъдат повече в сравнение с в признатия бюджет. Но това ще удари прекомерно съществено най-бедните и най-нуждаещите се, в това число и в бизнеса. Да преминем към инфлацията, явно е, че би трябвало по-сериозно към този момент нашите депутати да погледнат аргументите за инфлацията. Много постоянно се твърди, че главната причина е растежът на заплатите – не е правилно. Имаме данни, които демонстрират, че растежът на облагите в добавената стойност е доста по-висок в сравнение с растежът на работните заплати. Това води до така наречен " свръхпечалби “ – великански облаги освен в десетки проценти, само че може да се каже, че от време на време и над 100%, както да вземем за пример някои от петролните компании или фармацевтичните компании, които 400% да вземем за пример някои усилиха цените сега на имунизациите за COVID-19. И решението за инфлация е: едно силово облагане на свръхпечалбите освен в държавния бранш, само че и в частния бранш, и нещата ще се върнат. Или пък, както е имало закони преди 1945 година, до 5-6% доходност. И тогава инфлацията става по-умерена най-малкото. И последното нещо, третата крачка обратно от бездната е да понижим това възходящо неравноправие. И по този мотив, в случай че позволите да ви напомня, че имаме инструкция на Европейския съюз, одобриха още в средата на октомври, и то Съвета на Европейския съюз и Европейският парламент. Първата част на тази инструкция се отнася до така наречен " минимални работни заплати “, които в България би трябвало да доближи до 60% от междинната работна брутна заплата за България. А сега това значи, гледайки второто тримесечие за 2022 година – единствено тези данни има Националния статистически институт (НСИ), междинната заплата е била 1 730 лв.. Това значи, че и минималната работна заплата, с цел да има европейски маниер, сега би трябвало да бъде 1030 лв.. А в този момент да върна малко процентите, няма да достигнем тази година 60-те % от междинната брутна заплата, само че можем да достигнем 50%, което значи, че сега минималната работна заплата, напряко да я прехвърлим от 1 януари, би трябвало да бъде минимум 865 лв.. Това са 50% от междинната брутна заплата от второто тримесечие. Вероятно до края на годината ще бъдат по-високи. И още едно нещо, в действителност би трябвало да се огледа по какъв начин да се подкрепят тези, които са най-нуждаещи се за зимата. Например критерият е за енергийна беднотия в други страни, в случай че разноските за отопление, приказвам за европейски страни, са повече от 10% от приходите на едно домакинство, не едно лице, на семейството, тези, които живеят в избран апартамент. Въобще, има богати практики, има чудесни, положителни практики в Европейския съюз, които можем да използваме както по линия на бюджетния недостиг, по този начин и по линия на понижаване на инфлацията. И най-важното – понижаване на това неравноправие, което също не е европейско сега. И остава някой диригент да поеме щафетата и тези 240 индивида, които са в Народното събрание, да помислят по какъв начин да трансформират самия темперамент, самия дух на бюджета, спазвайки това популярно предписание на античния грък, който споделя: " Дайте ми опорна точка, и ще мога да преместя Земята “. Да, изцяло е решимо да има добър, уравновесен, прекрасен, сдържан бюджет за 2023 година. А той по-късно да разреши един равномерен преход към 2024, и вероятно към 2025 година. Ако България пожелае да влезе в еврозоната, тогава към този момент да дава отговор на критериите, които са нужни.
Аз ви благодаря за този диалог. Обаче имам един напълно заключителен въпрос и ще ви помоля напълно в резюме, защото времето ни притиска, и той е следният: тъй като чухме всевъзможни мнения за еврозоната, а се оказа, че няма какво да разясняваме, тъй като явно никой няма да ни одобри там през 2024 година. Но въпреки всичко, едните споделят: " Влезем ли в еврозоната, се качваме на един бързоходен транспортен съд “, а другите: " Влезем ли там, сме отвън борда на кораба “. Кое е вярното?
Понякога са правилни и двете. Могат да бъдат правилни и двете. Първото е реалност, че сега Еврозоната има по-добра съгласуваност и по-добър надзор върху финансите. Второто, което обаче е правилно, че с изключение на обща парична в еврозоната няма обща фискална политика. Това е голям недостиг. Така че тези, които са сега на борда, от време в точния момент падат отвън него и не знаят по какъв начин да се оправят. Бих предложил най-малко на този стадий най-малкото по повода, че не отговаряме на знаците за участие в еврозоната, да не се влиза. И да не чукаме на една желязна врата, която няма да желаят сега да ни отворят. Но въпреки всичко, критериите за участие в еврозоната са доста положителни като индикатори за едно общо финансово здраве, по тази причина ние просто би трябвало да отговаряме, хайде да не е 2023 година, само че 2024 година към този момент би трябвало да отговаряме на критериите. Тогава да мислим съществено дали нашето кандидатстване да се развие и да получи естествения си край.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ